Снощи

 

Снощи питах звездите за теб
Угаснаха една по една
Обърнах мъгливите ми погледи към луната,
но и тя се скри, спусна се непрогледен мрак

Снощи ме погълна отсъствието ти
Извиках спомените, но те осиротяха
Отчаяние ме обзе и разби мечтите ми
Mятайки сe безпомощно раните ми заболяха

Снощи песните развълнуваха сърцето ми
Идваха на вълни и се вълнуваха заедно с теб
Остра болка прекъсна ентусиазма ми
Безкрайни скърби обгърнаха душата ми

Снощи стиховете те донесоха при мен
Писах ред след ред, ред не остана
Тази любов е вечна-не лъжи себе си
Потопихме се в магията й, акъл не остана

Снощи молитвите ме разплакаха
Потърсих утеха в Бог, стана тя каквато стана
Споделих с Него, че те обичам
Молих Го за търпение до смъртта...

Ресмие Мюмюн

10 октомври 2008 г., Кърджали
Превод от турски: 9 януари 2025 г., село Багра

Прозрение

 

Онемях.

Нямах думи да опиша онова незнайно чувство за вина,

вменявано на моята душа.

Виновна без вина-докога?!

Колко дълго отекваха тези думи в ушите ми,  

пълни с гняв и тишина.

Но отдавна загубиха смисъла си,

когато се събудих от дългия сън.

Тогава намерих себе си

след дълги нощи на лутане и самота.

Когато бях толкова сама,

а Бог...винаги до мен.

 

23 октомври 2020 г., Кърджали, Ресмие Мюмюн

От книгата „Прозрение“

Аз съм туркиня

 

Не ме наричай българка-аз съм туркиня!!!

За турската ми идентичност платих солена цена.

Ти знаеш ли какво е да си турчин в България?!

Не, не знаеш. Няма как да знаеш.

Ако знаеше, щеше да замълчиш от страх от Бог

щеше да замълчиш и никога нямаше да проговориш отново.

 

Ако знаеше;

кръвта на бебето Тюркян щеше да те напълни целият

сенките на мъчениците щяха да те преследват непрестанно

един предателски куршум щеше да прониже сърцето ти

в деня, в който отнеха името ти.

 

Река Върбица щеше да потече сърдито  

капитанът щеше да изгори кораба си без да мисли

лагерът в Белене щеше да стене и пъшка от мъка

писъците на Хюсние нямаше да ти дадат мира, докато си жив.

 

„Турски глас“ щеше да идва отдалече

в сънищата ти постоянно щеше да чуваш призива за молитва

народни песни щяха да отекват от непознати земи

тук дори на себе си щеше да станеш чужд.

 

5 ноември 2019 г., Кърджали, Ресмие Мюмюн

От книгата "Прозрение"

Мираж

 

Онемях.
Вече нямам думи,
с които да опиша онова
незнайно чувство за вина,
вменявано от моята съдба.

Виновна без вина!
Докога!

Колко дълго отекваха тези думи
в моята празна душа,
пълни с мрак и тишина.
Kолко бавно умирах сама!

Разкъсвах се от плач,
от тонове безразличие...
Колко злоба се изсипа върху мене,
колко помия се изля!
Не помня приятелско рамо,
не помня истинско благодаря!

Тогава загубих смисъла
на човешката ми същност.
И още търся себе си
в тази пустош и тъмнина…

Сега всичко е мираж,
всичко е съдба!
Лутам се в нощта
…много дълго сама.

1 януари 2016 г., Кърджали, Ресмие Мюмюн 

От книгата "Прозрение"

Родина

 

В Кърджали отворих за първи път очи
В село Багра е бащината ми стряха
В нашето гробище са прадедите ми
В родния край се връщам от чужбина

Балкана е най-българската планина
Песента за Арда прославя Родопите
Дунав е голямата европейска река
Нашите планини са горди с легендите

В Севдалина е първото ми училище
В тютюневите ниви тичах на воля
В Костино намерих житейско поприще
Първата любов в сърцето остана

Моята рана е „Възродителният процес“
„Голямата екскурзия“ не беше прогрес
Историята никога няма да прости
нечии асимилационни политики

Аз цял живот ще обичам България
Готова съм да умра за нейната земя
Искам гробът ми да бъде до любимия
Моята незаменима родина е тя.

9 април 2014 г., Кърджали, Ресмие Мюмюн

(Превод от турски език)

От книгата „Прозрение“

Мюсюлманин в България

 

Да си мюсюлманин в България не е лесно

Често джамиите осъмват с грозно нещо

Вандалщината вече стана супер модерно

Гаврата с мюсюлмански храм е почти нормално

 

Намираме джамиите със счупени стъкла

или опожарени от едната й страна

с надписи „Смърт на вас!” и фашистка свастика

„Борбата срещу прасето Аллах продължава!”

 

„Турци треперете!” и „България над всичко”

„Левски е жив” и „Аллах прасето на въжето”

„Турци вън!”, „Смърт за исляма!”и какво ли не още

Докога ще има расистко отношение

 

Лидерът на партия „Атака” се държи вулгарно

Нападнаха молещи се мюсюлмани подло

Пазачът на Баня Башъ бе пребит жестоко

Същата съдба застигна и Метин наскоро

 

Кога ще свършат тези зулуми, това чудо

В кой век живеем, накъде вървиш Българийо?!

Това патриоти ли са или пък душмани

и ще бъдат ли наказани за тези прояви

 

Високоговорителите на минарето

какво пречеха на жителите наоколо

Кой разреши антиислямските билбордове

на пловдивски булеварди поставени от НИЕ

 

Главното мюфтийство си поиска джамиите

Хиляди излезнаха на протест в градовете

На пловдивчани ли са вакъфските имоти

Защо медресето в Кърджали в съда се брани  

 

30 декември 2013 година, Кърджали, Ресмие Мюмюн

От  книгата "Прозрение"

Снимка: БГНЕС

СТАРА ПОЗНАЙНИЦА

 

За тебе ще съм стара познайница,

няма да спирам дъха ти от любов.

Ще ме запомниш като нещастница,  

сълзите си ще крия до черен гроб.

 

Понякога ще ме сънуваш нощем,

няма да разбереш дали е любов.

Ще ме гледаш отново с леден поглед,

душата ми ще жадува за пролет.    

 

Аз ще нося бремето си до края,

няма да моля за мъничко любов

Ще ме виждаш как умирам в боя,                 

на съвестта ти ще плача със стон…  

 

31 октомври 2010, Пловдив, Ресмие Мюмюн