Прозрение

 

Онемях.

Нямах думи да опиша онова незнайно чувство за вина,

вменявано на моята душа.

Виновна без вина-докога?!

Колко дълго отекваха тези думи в ушите ми,  

пълни с гняв и тишина.

Но отдавна загубиха смисъла си,

когато се събудих от дългия сън.

Тогава намерих себе си

след дълги нощи на лутане и самота.

Когато бях толкова сама,

а Бог...винаги до мен.

 

23 октомври 2020 г., Кърджали, Ресмие Мюмюн

От книгата „Прозрение“