Снощи

 

Снощи питах звездите за теб
Угаснаха една по една
Обърнах мъгливите ми погледи към луната,
но и тя се скри, спусна се непрогледен мрак

Снощи ме погълна отсъствието ти
Извиках спомените, но те осиротяха
Отчаяние ме обзе и разби мечтите ми
Mятайки сe безпомощно раните ми заболяха

Снощи песните развълнуваха сърцето ми
Идваха на вълни и се вълнуваха заедно с теб
Остра болка прекъсна ентусиазма ми
Безкрайни скърби обгърнаха душата ми

Снощи стиховете те донесоха при мен
Писах ред след ред, ред не остана
Тази любов е вечна-не лъжи себе си
Потопихме се в магията й, акъл не остана

Снощи молитвите ме разплакаха
Потърсих утеха в Бог, стана тя каквато стана
Споделих с Него, че те обичам
Молих Го за търпение до смъртта...

Ресмие Мюмюн

10 октомври 2008 г., Кърджали
Превод от турски: 9 януари 2025 г., село Багра