За тебе ще
съм стара познайница,
няма да
спирам дъха ти от любов.
Ще ме запомниш
като нещастница,
сълзите си
ще крия до черен гроб.
Понякога
ще ме сънуваш нощем,
няма да разбереш
дали е любов.
Ще ме гледаш
отново с леден поглед,
душата ми
ще жадува за пролет.
Аз ще нося
бремето си до края,
няма да моля
за мъничко любов
Ще ме виждаш как умирам в боя,
на съвестта
ти ще плача със стон…
31
октомври 2010, Пловдив, Ресмие Мюмюн
Няма коментари:
Публикуване на коментар