МИМОЛЕТЕН СЪН

 

Ти дойде от един сън в живота ми,

не помня онази вечер, а страха.

Не донесе нищо за душата ми-

зейна голяма духовна празнота.

 

Погледна ме с края на очите си-

не видя слънцето в нощта!

Беше страшна зима в разгара си-

прониза ме със студ и самота.

 

Гледах те от прозореца на дните ми-

вървеше ням и с пряма глухота.

Звездите се търкаляха в небето ми,

Луната падна в моите крака.

 

Тичаше безвременно с мечтите ми,

загубих дирите една по една

Посоките се сменяха с пътя ми,

изпаднах в пустош и черна тишина.

 

Спри, не си отивай от живота ми-

даже всичко да е прекрасна лъжа!

Нима светът не е мимолетен сън,

а спящите -бели сенки от смъртта?!

 

7 септември 2010, Кърджали, Ресмие Мюмюн