ПОЕТЪТ

 

Поетът се ражда на сто години,

стихове пише от сърце и душа,

цялата болка в редовете дави,

злобата мрази, почита любовта.

 

Обич, човечност - все хуманни думи,

колко се надява на тези неща?

С простички желания всеки чуди,

такъв ще си отиде май от света!

 

Защо ли го тъпчат хора любими,

от кога се пита- има ли вина!

В задния двор се заяжда с големи-

не се прoдава, не чакайте това!

 

Главата си не вири, върви с глупаци-

рядко срещана лудетина в нощта.

Шапка сваля на малките юнаци,

без чадър остава винаги в дъжда.

 

Не се предава - по-мъжки се бори

да опази чест, достойнство, доброта.

Срещу вятърни мелници проходи-

никога няма да убие гордостта!

 

4 септември 2009 г., Кърджали, Ресмие Мюмюн