Колко е хубаво, че си при мене,
че гледам в твоите бляскави очи!
Когато съм тъжна целувам тебе,
в цвете се превръщат моите сълзи.
Имам ти доверие, ти си приятел,
в нужда долиташ-ангел си, нали?!
Нощем заставаш като пазител-
колко ще продължи, мили, кажи!
В черен ден възкръсвам, ти ме прославяш,
нелепи грешки ме удрят по глава.
В безнадежден миг надежда ми даваш,
как да ти се отблагодаря - няма цена!
Любов красива ти ми подаряваш,
знак за обич - по челото ми звезда.
В кратки разговори всичко ми прощаваш,
без теб не мога – запомни това!
3 септември 2009 г.,
Кърджали, Ресмие Мюмюн
Няма коментари:
Публикуване на коментар