Благодаря ти, мое ангелче бяло,
за топлата усмивка от първия миг!
Ти промени живота ми изцяло,
очите ти напомнят приказен мит.
Вървях наведена, спря ме на улица
изпрати ме до вкъщи-какъв кавалер!
Ръката ми целуна, а бях грешница,
цветя ми донесе като благородник-пер.
Почувствах себе си много специална,
издигнах се нагоре - извих ореол
Удавих болката с искрена молитва,
пълното щастие зарових в онзи дол…
1 септември 2009 г., Кърджали, Ресмие Мюмюн
Няма коментари:
Публикуване на коментар