Задуших се от грозни клюкарства,
все простотии и интригантства.
Заключих сърцето си - не чувства
Заключих душата си - не трогва.
Всяка дума е тежка обида,
добре пресметната лъжа, заблуда.
Заключих вратата си - не хлопа
Заключих сърцето си – не тропа
Повръща ми се от злословия,
устни пълни със заклинания.
Заключих съдбата си – не шашка
Заключих вярата си – не стряска.
Плаче ми се от жалки признания,
никому ненужни извинения.
Заключих болката си – не моля
Заключих правото си – не съдя!
1 септември 2009 г., Кърджали, Ресмие Мюмюн
Няма коментари:
Публикуване на коментар