Бягство

 

Тръгни  си, но ми остави надежда

да те чакам до последния си дъх,

очите ми да светят с искра нежна

и да ме отнасят в незнаен кът.

 

Върви си, не отвръщай поглед с болка,

искам да те помня мъжествен и горд,

сълзите ми да изтекат на воля

и да се слеят с мокрия небосвод.

 

Отивай си, но презирам слабостта ти

никой не се ражда съвършен като Бог.

Божията любов е дар за човека.

И да бягаш сега - пак си моят герой!

 

12 септември 2009, Кърджали, Ресмие Мюмюн