Целуни устните ми кат за първи път-
цялата Вселена да бъде нашият кът!
Отивай си тихо-без сбогуване от дълг,
ще те чакам мили, сякаш не си тръгнал друг.
Косите ми капнаха, ти не се стъжнявай,
очите ми грохнаха, ти не се смалявай!
Сълзите ми изсъхнаха, не се стеснявай,
думите са излишни - не ме занимавай!
И когато дойдеш неочаквано и шумно,
скрий презрението си, не ме наказвай грубо!
Една широка усмивка подари ми щедро-
ще ти върна някога и да ми е болно…
1 август 2009 г.,
Кърджали, Ресмие Мюмюн
Няма коментари:
Публикуване на коментар