ГЕНИЯТ В ЧЕРНО

 

Сълза неродена си в тъжни очи,

обич притаена, припкаща с гърди-

от кога бленувана, чакана с дни,

принцът на бял кон в моите мечти…

 

Ти си росата, ти си пороен дъжд,

бастунът на дядо, думата на мъж,

ветрилото на дама, класът на ръж,

Човекът-палячо, останал си същ.

 

Геният в черно с бялото бомбе,

цветето на мама, актьорът-дете,

благородна котка, улично псе,

кавалер с портфейл, галантно момче.

 

Кажи, че ме обичаш поне за миг-

ако ще да пукне целият всемир!

Бъди внимателен, истински и мил

и само аз да знам, че си малко див…

 

3 август 2009 г., Кърджали, Ресмие Мюмюн