ДИВА РОЗА

 

Хайде да се срещнем на път в гората,

където ни очакват тръни с бодли!

Дива роза ми откъсни от храсти,

тя ще ме обича в студените дни.

 

Дърветата ни галят с нежна обич,

когато се скрием под сянка в нощта.

Песен ни пеят с истинска почит-

за света красив и за мокър дъжда.

 

Ручей се спусна между куп камъни,

водопада стигна, заудря с ръце,

с реката се смеси, дойдоха риби-

една изплува до буйното сърце.

 

Слушай теменужката как разказва

приказка за двама ангели с крила.

Сълза се стече, цветето зарида-

що не е реалност, а само мечта!

 

Пеперуда кацна, лайката вкусна,

с надежда да получи малко любов.

Дълго се бори и не се отказа-

май чу молбите й Всесилният Бог.

31 юли 2009 г., Кърджали, Ресмие Мюмюн