ЗАГАДКА

 

Любов ли е това или измама-

всеки миг се питам и пак не зная.

Искам да се събудя, но не мога,

искам да си тръгна, но не умея.

 

Нощта падна, сянката ти е вечна,

очите ти казват: „Ти си неземна!“

Странна е нашата химия силна,

духът ни привлича душата сродна.

 

Белият ангел до мене приседна,

ръцете погали-как ми олекна!

Косата целуна-сякаш е клетва,

устата говори без една дума.

 

Луната изгря, звездата ми светна,

мрак и тъмнина изчезнаха с мъка.

Ние сме на власт-светлината наша,

Бог ни обви в мистична загадка…

 

Топлината плъзна, сърцето обхвана-

ей, сега ще пукне някоя рана!

Огънят изхвърча от цвят на пъпка-

ела, любов-божествена, свята!!!

 

19 февруари 2009, Кърджали, Ресмие Мюмюн