СУЕТА

 

Колко много суета и за какво-

нима ще стори на някого добро?!

Животът е преходен-наум едно,

нима ще сме вечни-помисли просто!

 

За себе си дишаме-ние сме кой?

Гордостта напира, не дава покой.

Егото печели всякакъв двубой,

не правим компромис, дори при побой.

 

Наперено ходим-улицата спи,

гъзарски се пъчим, с всеки сме на ти.

Ние сме прави, ама че будали!

Така ви се пада като сте мили!

 

Вижте ми дрехите-маркови нали?!

Вкъщи не вечерям, луксът е пари.

Аз съм велик-ще ме пишат запомни!

Скоро ще литна-вярвате ли ми?

 

Любов не съществува-само боли,

сексът лудува-животното роди.

Външно сме хора, вътрешно дяволи.

Хайде да убиваме-вий сте смели!

 

Какъв е смисълът кажи и на мен,

още ли гори пламъкът божествен?!

Тайничко си плачеш-човек безсрамен,

главата си клатиш-ей, ненормален!

 

10 февруари 2009, Кърджали, Ресмие Мюмюн