ВЯРА

 

Белият ангел към мене политна,

яхнал е кон, понесъл се вихрогон,

блага вест донесе и пак си тръгна-

Луната ми прави доземи поклон…

Вярата се вряза в душата-рана-

всеки миг е клада, огънят щастлив,  

молитва прошепна, нощта ми светна,

радостта припламна, поривът е див.

Очите ми грейнаха, звезда проблясна-

светът ми се стори по-добър и мил,

сърцето омекна, душата олекна,

обич почука-животът е красив!

Слънцето се смее, небето мига,

дечица скачат по зелената шир-

ще те търся вечно любов велика-

има те някъде в нашия всемир!...

 

16 март 2009, Кърджали, Ресмие Мюмюн