СЪЩАТА

 

Все ме пронизват хора-приятели,

с думи сладки, разкрасяващи речта.

Презирам всички такива трикове,

мразя да отвръщам на злото в света.

 

Подли шегички ухото ми галят,

остри погледи ме замерват в нощта,

другарски куршуми в морето давят

дълги ръце ме издърпват към калта.

 

Котка ме намери в крайни улици,

проследи ме тайно, влезе ми в кръвта.

Затворих вратата, домъкна други,

прозореца отворих - стана то тя.

 

Сега съм сама сред глутница-вълци,

всеки ден се боря за място в дъжда.

Държа се глупаво- няма обноски,

сълзите си показвам- каква беда!

 

Не признавам закони и табута,

окови не слагам на някой голтак.

Каквото и да става съм същата,

всъщност никой не ми е истински враг.

 

14 август 2009 г., Кърджали, Ресмие Мюмюн