ОРЕОЛ НА СУЕТА

 

В тъмната стаичка с малки прозорци

съдбата си заключих с катинар

На инат се борих и ме завлачи-

пропастта ме гледа, пълна с жар.

 

Жадувах да имам ниска къщичка,

кацнала нейде далеч от града.

В двора - градина, дървета и порти,

петел да събужда от сън сутринта.

 

Наблизо горичка, ручей и гъби,

поляна, изпъстрена с безброй цветя.

Пъдпъдък се вижда някъде в храсти,

ловджия изстреля, улучи целта.

 

Умирах за котки, кучета, риби,

мъничко гьолче за водния рай,

патици, гъски да търсят жаби-

исках да обичам всичко май!

 

Живях с илюзии, мечти, блянове,

изрисувах ореол на суета.

В смешни романси възкачвах тронове,

властвах над себе си и любовта.

 

14 август 2009 г., Кърджали, Ресмие Мюмюн