Аз всяка вечер до тебе заспивам,
галя косите ти тайничко в нощта.
Дълго те гледам и не се насищам,
утрото буди несбъдната мечта.
Говоря ти нежно, а ти ме слушаш
за обич, уважение и любов.
Ръцете ти милвам, сякаш си просиш-
знаци на обреченост и благослов.
Пея ти песен, сега композирам-
пълна с ритмика, мелодия и тон.
Стихове трудни за теб съчинявам-
на себе си се чудя: О, Боже мой!
В очите ти гледам- пак се захласвам
Божия искра ме отвежда далеч.
Устните ти любя без да докосвам-
ще се оженим в импровизиран скеч…
24 август 2009 г., Кърджали, Ресмие Мюмюн
Няма коментари:
Публикуване на коментар