Отново
е зима-
ръцете
ми мръзнат,
краката
треперят,
не
мога да вървя…
Косата
ми зъзне,
очите
ми боцкат,
сърцето
ми удря-
не
искам да умра!
Стопли
ме с надежда,
целуни
ме с поглед,
дари
ме с усмивка-
трябва
да полетя!!!
28
февруари, Кърджали, Ресмие Мюмюн
Няма коментари:
Публикуване на коментар