Нощ е.
Очите ти ме гледат с ужас,
в мрака зее рана една.
Ни вопъл, ни стон-тихо е,
в сърцето бушува буря.
Реки прииждат черногледи,
в скалите се удрят без вина.
Русалки се молят-страшно е,
любовта плаче на брега…
12 Март 2010, Кърджали,
Ресмие Мюмюн
Няма коментари:
Публикуване на коментар