Разкъсай сърцето ми – не си отивай!
На мигове празни денят се раздаде.
Ръцете си сбирам, молитва не чакай-
на Бога си прошепнах, скришом от тебе.
Избоди очите ми – не ме напускай!
На маски грозни наситих се без време.
В земята гледам, срамувам се от славей
трън израснах, целунах гордо цвете.
Извади душата ми – не ме оставяй!
На полети страшни духът се обрече.
Сватба ни очаква, ангелче прощавай,
було си приготвих-враг да не отнеме!
9 юли 2009, Кърджали,
Ресмие Мюмюн
Няма коментари:
Публикуване на коментар