Ангел без крила

Море от сълзи изплаках без думи,

скрих се в сърцето си далеч от света.

Пустата завист не губи секунди-

не можах да променя с нищо врага!

 

Прощавах, прощавах-останах без сили,

вяра загубих в човека и помощта.

Животът е пълен с лъжи и измами,

единственото спасение е смъртта!

 

Всеки миг се борих със зъби и нокти,

гордо се изправих срещу опасността

Трудно се предпазих от зли уроки-

Любовта заплака в мрака на нощта.

 

Обичах хората- давах от себе си,

не спестих енергия, време и душа.

Лошия обикнах-знак от съдбата ми,

чужди грешки плащах-присъда за това.

 

Зачаках кротко-затворих очите си,

до последно притаих надежда една.

Молих се отчаяно, но с ръце вдигнати,

Творецът ми изпрати ангел без крила…

 

22 април 2009, Кърджали, Ресмие Мюмюн