Поклон

 

Малка съм в очите на големите-

бавно ходя с леко сведена глава.

Не казвам думи черни за белите,

тихо понасям болката и скръбта.

 

Не се нареждам в първите редици

чисто и просто от една суета.

Не поздравявам всички важни клечки-

уважавам свещената простота!

 

Не аплодирам смешни хвалебствия,

мразя интригантството и завистта.

Не подхранвам напразни усилия,

още летя с крилете на младостта

 

Не се хвърлям с лице срещу вятъра,

презирам нахалството и подлостта.

Обичам всичко живо в природата,

птица пускам да кръжи на свобода.

 

В кулите не виждам своите успехи,

амбиции нямам за власт и кресла.

Човека познавам от доста метри-

нисък поклон пред него и вечността!

 

11 април 2009, Кърджали, Ресмие Мюмюн