Колко сълзи проплаках за теб-
не разбрах дали те обичам?!
Любов ли е това или сън-
пространство и време без смисъл.
Не мога да те достигна-знам.
Отказвам всички причини-край!
Ние ще бъдем вечно двамата
ако ще да се пукат хората.
Заедно ще плачем и смеем
заедно ще творим и пеем
заедно ще бъдем всеки миг
заедно ще умрем в същи миг.
Сърцата ни ще бият за нас
очите ни ще светят в захлас
устните ще говорят без глас
чувствата ще водят без компас.
Тази магия ще продължим
дори живота да оскърбим
Земният живот е фарс и лъжа
Ние ще бъдем във вечността…
14 януари
2009, Кърджали, Ресмие Мюмюн
Няма коментари:
Публикуване на коментар