Най-накрая свали маската си с грим
Вижте го -колко е обикновен и мил!
Прехвърча отново в приказния свят
където се сбъдват мечтите без свян
Тук се спотайва слънчевата пролет
Любимата го чака с нежна трепет
Дано да спре времето-моли без глас
и друго измерение е на власт
Чувствата говорят, разумът мълчи
Искрата заблестя, пламъкът гори
Няма човек магия да промени
Любовта надделя-всичко победи!
Сподавени сълзи валят с лекота
Болката изстена- остави следа
Камък се намести вместо мъката
Утежня сърцето без утехата
Като влюбени изпаднаха в захлас
Бели ангели заприпкаха завчас
Невинни молитви си отправиха-
Към смъртта заедно си пожелаха.
Бог ги благославя, Бог е справедлив-
не може да бъде палячо немил!
Той ще подарява прегръдки без зор
все ще забавлява тъжния отбор…
5 януари 2009, Кърджали, Ресмие Мюмюн
Няма коментари:
Публикуване на коментар