Кой не познава човекът-палячо
Той забавлява ухилен в забрава
Почивка няма, тича неуморно
Отчаяни радва, вдъхва надежда
Жални прегръща, дава им сигурност
Болни лекува с неимоверна любов
Твореца въздига в свята духовност
Хората обича без капка резерв
Усмихва се кротко, греят очите
Радост дарява на тъжната душа
Крила дава на слабия в ръцете
И всяко средство оправдава целта
Лошия гали, стапя се злобата
Врагът остава без оръжие на фронт
Тръна люби, разцъфва се розата
Дървета рисува, разлиства се клон
С хуманна мисия гони времето
Безкрайно помага на всеки човек
Дните не стигат, плаче палячото
Всевишния моли за малко живот
Сълзите си трие мигом, умело
Сякаш е щастие за него скръбта
Сърцето му се къса, гледа мило
И само любимата знае това...
15 декември 2008, Кърджали, Ресмие Мюмюн
Няма коментари:
Публикуване на коментар