На сцената ликува палячото
Театърът е негово амплоа
Спектакълът е чудо невиждано
Ролята му вечна- да радва деца!
Завесата падна, тръгна за вкъщи
Главата му клюмна, душата се сви
Пътят не свършва, провлачено ходи
Какво да измисли, за да продължи
Ето го отново в тъмната стая,
която презира, заради нощта
Черната котка усеща края
Неспокойно припка около смъртта
Приятели го търсят непрестанно
Омайва ги с приказки за любовта
Дамите се увличат неусетно
Как да се престори-жестока съдба!
Няма коментари:
Публикуване на коментар