Небето се мръщи, луната плаче
Звездите ридаят, нощта се кълне
Обич неземна жестоко ме тегли
Как да си тръгна, моля те, кажи!
Поемах посоки и пак се връщах
Стигнах до края, мълчах ли мълчах
Няма щастие – всичко опитах
Очите ми парят – тебе съзрях
Душата е вопъл, стихът ми стене
Гробно мълчание обви ме с ръце
Гледам умилено – живееш в мене
Замък ти направих в моето сърце!
14 юни 2009, Кърджали, Ресмие Мюмюн
Няма коментари:
Публикуване на коментар