ПРИСЪДА КЛОШАР

 

Може би изглеждам като камък

обвита в черупка студен пламък

но горя с истинска душевна жар

която ще изтлее с присъда клошар.

 

Сухо поздравявам, смея се без глас

Тихичко си гледам от ъгъла не в час

Първа не протягам ръка в захлас

Е, кажете моля, кой съм всъщност аз?!

 

Усмихвам се кротко, но не от зор

Големи клечки ми припяват в хор

Не доноснича на зъл директор

Кучета, котки са моят отбор.

 

Враг съм на лъжата и подлостта

лицемерието и алчността

В страхливия се ражда грубостта

Не на тиранията на властта!!!

 

Любовта е всичко- Бог е любов

За малки риби излизам на лов

Обичам децата – служебен зов

Мъртвите имат в мене покров.

 

Работа напускам -  просто ей така

Колежката се чуди, не ми пука!

Без пари съм - харча на поразия

Животът за мен е една магия…

 

14 ноември 2008, Кърджали, Ресмие Мюмюн